Румяна Бетова и Евгени Игнатов, изпълнителни директори на "ЗД Евроинс" АД пред вестник - Банкер

Предявени ли са вече към компанията ви претенции за изплащане на обезщетения за щети причинени от градушката, падналата в началото на месец юли? И за щети по какви полици става въпрос? 

За първите 4 дни след пороите и градушките на 2 юли към Евроинс бяха предявени претенции за общо 330 щети, от които 250 по “Каско” за автомобили, 50 имуществени за увредено недвижимо имущество в резултат на градушки или наводнения и 30 по застраховка “Селскостопанска продукция” за унищожена земеделска продукция. Над 80% от предявените претенции по “Каско” са от София, Перник, Плевен и други части на Северна България. В столицата специално най-много щети има в западните квартали на града. При имуществените щетите са основно в София, Своге, Търговище, Плевен, Ловеч и други части на Северна България. Преобладаващо - 60%, са в резултат на градушки, а останалите 40% - заради наводнения. При щетите по застраховка “Селскостопанска продукция” близо половината са предявени в Ловеч и региона.  

 Каква е ситуацията при земеделските застраховки? Расте ли интересът към тях през изминалите няколко години и защо? Какви са средните цени на подобни застраховки? И как се определя размерът на премиите им?

По традиция при земеделските застраховки регистрираме ръст на търсенето за кратък период след настъпването на дадено по-голямо неблагоприятно събитие – наводнение, градушка, и след това всичко се връща в старото си русло – преобладаваща апатия и липса на съществена заинтересованост. До голяма степен този сегмент се движи от субсидиите и държавните помощи по линия на европейските програми. Такъв стимулиращ механизъм например е Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, в рамките на която фонд “Земеделие” финансира до 65% от дължимата застрахователна премия. Става въпрос за много малък ресурс дори при условие, че тази година той беше увеличен с 1 млн. лв. до общо 2.5 млн. лв., на фона на премиен приход от имуществените застраховки в сектора в размер на 273 млн. лв. годишно. Цената на земеделската застраховка зависи от покритите рискове и лимитите, от размера на площта и т. нат. Тя се определя индивидуално за всяка култура и площ.

След законовите промени, според които държавата вече няма да плаща щети на имуществото причинени от бедствия нарасна ли интересът към застраховките на дома? Какъв според вас е делът на застрахованите жилища и как стои страната ни на фона на другите балкански страни? Какви са средните цени на тези полици у нас и какво е тяхното покритие? 

Домът е сред най-ценните активи за хората в България. Около 97% от българите притежават собствено жилище, а инвестицията в имот е сред най-популярните начини за спестяване сред хората. В същото време, наблюдаваме, че тази изявена склонност към придобиването на жилище, не е съпътствана от осъзнатост сред потребителите, че е важно и домът им да бъде защитен. Страни, в които процентът на собствените жилища е доста по-малък, имуществените застраховки имат 7 до 8 пъти по-високо проникване. В Чехия и Унгария близо 70 – 80 % от имуществото е застраховано. В България този процент е под 10% и на ниво индивидуални клиенти, такива застраховки се сключват основно заради жилища, закупени с ипотечен кредит. Все още отношението ни към личното имущество е на принципа „да чукнем на дърво“, което е суеверие, но не и разумен подход. Има и един друг проблем. Преди 1989 г. В България тези застраховки са се събирали от държавата и това най-вероятно е наложило инерционното мислене, че правителството трябва да се грижи за личното имущество, дори когато законът ясно определя, че това се отнася само за гражданите, които трябва да отговарят на определени критерии за нисък социален статус. По отношение на цените всяка компания, която работи на българския пазар, има разнообразни схеми за застраховане. По-ясен от средните цени е примерът, че срещу 100 лв. на година можем да застраховаме имущество за 100 000 лв., което ще ни защити от рискове като наводнения, пожари, земетресения и щети, причинени от наши съседи или такива, които ни сме причинили на тях.    

Подкрепя те ли предложението от Програмата за оценка на финансовия сектор (Financial Sector Assessment Program – FSAP), която направи смесената мисия на Световната банка – МВФ, за задължителни застраховки на дома? Какви смятате, че са адекватните средни цени за подобни застраховки и какви биха били средните обезщетения при бедствия? 

За застрахователен пул срещу катастрофичен риск се говори от много години, особено след природни бедствия и големи поражения като последица. Все още обаче не е направено нищо съществено по темата. В практиката на развитите и не толкова развитите страни има многобройни примери за такива пулове и защитни механизми, които работят добре от много години. В същото време ние смятаме, че по-ефективно би било, ако държавата предоставя стимули за имуществени застраховки на жилищата, покриващи минимални задължителни параметри. Това би могло да бъде постигнато чрез данъчни облекчения по примера на застраховка „Живот”, която дава възможност за приспадане на облагаемата основа при доходите на физическите лица. Стимулите биха насърчили масово сключване на застраховки на домашното имущество, което от своя страна ще освободи държавата от част от бремето, свързано с плащането на обезщетения след природни бедствия. Това може да се постигне дори и при групите с по-нисък социален статус и ограничени доходи, за които биха могли да се сключват пакетни имуществени застраховки с минимални лимити и струващи минимална цена за застрахованите.  

Какви са очакванията ви за пазарът на земеделските и имуществените застраховки за 2017-та?

Имуществените застраховки са сред малкото, по които застрахователите регистрираха спад на премийния си приход през 2016 г. – около 7.5% на годишна база до 273 млн. лв. От една страна спадът се дължеше на намалелия стойностен обем по линия на презастрахователните операции в сектора, постъпленията от които тази година бяха по-малко. По-ниските премийни приходи са свързани и със силната конкуренция в бранша, която налага по-ниски цени. Това е тенденция навсякъде по света. Тази година очакваме ръст на премийните приходи от имуществени застраховки в условията на трета поредна година на икономически растеж и при очаквания за продължаващ ръст на пазара на имоти в големите градове и повишение на банковите ипотечни кредити. При земеделските застраховки също очакваме увеличение, след като държавен фонд „Земеделие” реши да увеличи помощите за застраховане на земеделска продукция с 1 млн. лв. 


Обратно горе